... Какво
може да бъде по-радостно на този свят от срещата, от „сретението“ с този,
когото обичаш? И наистина, живота е очакване. Тогава обаче не е ли срещата
символ на високото и прекрасно очакване, на целият дълъг човешки живот? Този
старец, който цял живот е очаквал такава светлина, която да озари всички,
такава радост, която да би изпълнила всичко със себе си?
И колко е удивително, колко неизказано хубаво е
това, че светлината и радостта, че отговорът са били дадени на стареца Симон
чрез Младенеца.
Когато си представяме тези треперещи старчески ръце,
приемащи с любов и внимание Четиридесетдневния, очите устремени към малкото
същество и заливащата всичко похвала: „ ... Сега вече можеш да ме отпуснеш с
мир. Аз видях, държах в ръцете си, прегръщах Този, Който съдържа в Себе Си
самият смисъл на живота“. А той чакал. Чакал е през целия си дълъг живот. И не
означава ли това, че е мислил, че се е молил, че се е вглъбявал в това
очакване, така че накрая целият му живот да се превърне в едно навечерие на
радостната среща.
И не е ли време да попитаме и самите себе си: а
какво чакам аз? Какво е онова, за което все по-силно ми напомня сърцето?
Преобразява ли се постепенно моят живот в очакване на срещата с главното? Това
е въпросът на Сретението. Тук човешкият живот е представен като прекрасно
съзерцаване на душата – все повече и повече свободна, все по-дълбока, все
по-очистена от дребното, от суетното, от случайното. Тук самото стареене,
самото чезнене, земният дял на всеки от нас са показани толкова просто и
убедително – като ръст и като подем до онзи последен миг, когато от цялата си
душа, в пълнотата на благодарността казвам: „Сега отпускаш“. Видях светлината,
пронизваща света. Видях Младенеца, Който носи в света толкова много Божествена
любов, Който отдава Себе Си за мен. Няма страх, нито неизвестност. Има само
мир, благодарност и любов.
Ето какво донася със себе си празникът на Господнето
Сретение – празникът на срещата на душата с Любовта, на срещата с Този, Който
ми е дал живота, и силата да преобразявам този живот в очакване.
Протоерей Александър Шмеман „Неделни беседи и статии“
Издава Фондация „Комунитас“
превод Борис Маринов
Няма коментари:
Публикуване на коментар