четвъртък, 4 април 2013 г.

... ВЯРВАМ ...


"Много хора се обръщат към Бога в страха си, в нещастието си, в страданието си ... Още повече са хората, които вярват не толкова в Бога, колкото ... в религията. На тях просто им е добре, уютно и успокояващо в храма ... Тук всичко е красиво, дълбоко, тайнствено - за разлика от уродливия и зъл всекидневен свят. ... Религиозността дава добри и чисти "преживявания", помага да се живее. Но все пак както религията, така и животът са тук сами за себе си. Накрая, има и една трета категория хора - тези, които смятат, че религията е полезна и необходима на човешкото общество, на нацията, на семейството, на децата ... за поддържане на честността и морала - хора, които свеждат религията до принасяната от нея полза. ... Религията като помощ и утешение. Религията - като удоволствие от свещеното и възвишеното. Религията - като полза. Ще отбележа, че във всичко това има по нещо вярно. Все пак обаче, сведена само до това религията не е тази вяра, за която в зората на християнството апостол Павел е казал: " А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме и разкриване на онова, що се не вижда" ... А ето че според апостол Павел вярата е знание за онова, среща с онова, което човекът, вероятно и без сам да го знае, очаква; тя е стремеж и жажда, които са именно неговият живот . Да не бяха тази жажда и това очакване, нямаше да има среща. Да го нямаше това, което човекът очаква, нямаше да го има у него и това очакване. И в тази среща невидимото се превръща в увереност, т.е. в притежание и реалност. ... Това означава, че вярата е среща, действителна среща на нещо най-дълбоко в човека, на едно присъщо му очакване на онова, към което това очакване е насочено, дори и самият човек да не го познава. За тази среща, за тази "представа на онова, за което се надяваме" и това "разкриване на онова, що се не вижда", най-добре от всички е казал бл. Августин: " Че си ни създал за Тебе, и неспокойно е сърцето ни, докато не намери в Теб покой"."

Протоерей Александър Шмеман „Неделни беседи и статии“
Издава Фондация „Комунитас“

превод Борис Маринов


Няма коментари:

Публикуване на коментар