„ ... Във връзка с това уместно е да си спомним за
мястото на кръста – този главен и висш символ на християнската вяра.
Този символ има две тясно свързани едно с друго
значения. От една страна, това е кръста Христов, решаващото събитие, с което
завършват земният живот и слуижение на Иисус Христос. Това е разказ за
странната и страшна ненавист на хората към Този, Който е бил съсредоточил
цялото Си учение върху заповедта за любов и цялата Си проповед – върху призива
към самоотричане и жертва в името на тази любов. Пилат, римският прокуратор,
при когото завели арестувания, пребит и оплют Христос, казва: „Този човек не е
сторил никакво зло”. (Мат. 27:23) Това
обаче предизвиква още по-силен взрив. Тълпата крещи: „да бъде разпнат, да бъде
разпнат!” И така кръста Христов – това е въпросът, обърнат към самата дълбочина
на нашето съзнание: защо доброто предизвиква не само съпротива, но и ненавист?
...
Знаем, че Христос не са Го мъчили, разпъвали и
ненавиждали някакви изверги, някакви нарочно, особено обсебени от злото хора.
Не, в действителност те са били хора „като всички”.
...
Нима обаче на тази тълпа нейните вождове, учители и
авторитети не са ѝ обяснили, че това е само един престъпник, който нарушава
закона и обичаите, и затова – според закона (винаги е според закона, винаги е
според съответния член от закона) – трябва да умре ... И така, всеки от
участниците в това страшно дело е бил „по
своему” прав, тъй като е имал оправдание. А всички заедно са убили Човека,
Който „не е сторил никакво зло”.
И затова първото значение на кръста – това е
неговият смисъл като съд над злото или още по-точно, над онова псевдодобро, в
което на този свят вечно се преоблича злото и което обезпечава на злото
неговата страшна победа на земята.
От тук пък идва и второто му значение. Зад кръста
Христов е нашият, моят кръст – този, за който Христос е казал: „Нека носи
кръста си всеки ден ...”. (Лука 9:23)
А това е изборът, пред който в онази нощ
са били изправени всички: и Пилат, и войниците, и вождовете, и тълпата, и всеки
отделен човек в тази тълпа. Това е изборът, който винаги, всеки ден е поставен пред всеки от нас. Външно погледнато, това
може да бъде нещо, което да не ни се струва много важно, нещо, което да ни
изглежда второстепенно. За съвестта обаче няма първостепенно и второстепенно.
Има само правда и неправда, добро и зло. И да вземеш кръста си всеки ден – това
не е просто да търпиш теготите, бремето на живота. Преди всичко това означава
живот в съгласие със съвестта – живот в светлината на съда на съвестта.
...
Като изнасяме кръста, като му се покланяме и го
целуваме, ние си спомняме какво представлява той. Какво ни говори и към какво
ни призовава. Спомняме си за кръста като избор. За избор, от който зависи
всичко в света и без който всичко в света става тържество на мрака и злото.
Христос е казал: „За съд дойдох Аз на тоя свят”. (Йоан 9:39) И пред този съд – пред съда на разпнатата
любов, правда и добро – е изправен всеки от нас.”
Из проповед за Неделя Кръстопоклонна
Прот. Ал. Шмеман, „Неделни беседи и статии”,
Изд. „Комунитас”, София 2012 г.
